Като имунен толеранс се означава склонността на имунната система да не реагира на дразненето от страна на определени антигени. Редица собствени за организма клетки и структури може да бъдат разпознати като антигени, да провокират имунен отговор и да бъдат унищожени от компонентите на имунната система. Именно перфектно балансираният имунен толеранс е средството, което предпазва от подобни патологични и опасни реакции.
Имунен толеранс
Нашата имунна система е първият компонент на организма, който влиза в контакт с постъпилите отвън обекти, разпознавани като антигени. Работещият имунен толеранс й позволява да “пощади” тези от тях, които оцени като безопасни, и да не ги атакува. Имунният толеранс превръща имунната система в добър домакин спрямо по-незначителните външни тела, които тя пощадява.
В някои случаи обаче потенциално опасни антигени остават незабелязани или по-лошо – важни за организма клетъчни структури се разпознават погрешно като външни и опасни и биват атакувани от имунните клетки. Налице е разстройство на нормалния имунен толеранс.
Всеки проблем с естествения имунен толеранс може да провокира опасни за организма имунни реакции. Когато те са насочени към собствените структури се говори за автоимунни реакции. Това са патологични нарушения на имунния толеранс, които провокират сериозни автоимунни заболявания. Именно такива нарушения стоят в основата на развитието на различни алергии, астма, псориазис.
Нарушеният имунен толеранс може да доведе и до сериозни проблеми в началния етап на бременността. Зародишът може да бъде разпознат като външен обект и имунната система на майката да го атакува и отхвърли. Защитна роля за запазване на майчиния имунен толеранс в случая играе плацентата. Тя стои като своеобразна бариера между ембриона и имунните клетки на майката. По външната повърхност на плацентата се експресират протеини, които лимитират имунния отговор и съдействат за това майчината имунна система да прояви толерантност спрямо ембриона.
Имунен толеранс – методи за регулация
Балансът на естествения имунен толеранс се поддържа с комплекс от регулаторни механизми:
- клетките, които активират автоимунните реакции при нарушен имунен толеранс се означават като автореактивни клетки. В повечето случаи това са лимфоцити (Т- или B-клетки), част от придобития имунитет. Имунната система разполага с механизми за разпознаване и елиминиране на подобни неправилно функциониращи клетки, преди те да са нарушили естествения имунен толеранс
- все пак, не всички автореактивни клетки биват навременно елиминирани. Дори при здрави хора се откриват автореактивни имунни клетки. При нормално действащ имунен толеранс обаче те изкуствено се държат в неактивно състояние. Успяват да разпознаят някои организмови структури като антигени, но не успяват да активират автоимунна реакция
- най-важният регулаторен механизъм на естествения имунен толеранс се изпълнява от непрекъснато циркулиращите в кръвта регулаторни имунни клетки. От една страна те деактивират срещаните автореактивни клетки, а от друга – помагат за прекратяване на имунния отговор в зоните на тялото, където е имало възпаление и то вече е овладяно
Посочените механизми за регулация на имунния толеранс са вградени и се изпълняват автоматично от имунната ни система. Изцяло в нашите възможности обаче е да подпомагаме нормалното им протичане с правилно модулиране и стимулиране дейността на имунната система.
Екипът на програма Имунитет препоръчва серията природни имуномодулатори за деца и възрастни Имунобор. Те подпомагат дейността на имунната система, модулират имунния отговор и оказват подкрепа на имунните клетки на всички нива. Приемът на продукти Имунобор помага за поддържане на нормалния имунен толеранс и за избягване на патологични отклонения в механизмите на регулацията му.
