Речник

Биологични бариери
Първият слой на тялото за защита срещу вредните микроби /кожата е отличен пример/.

Бели кръвни клетки
Някои от кръвните клетки, които са безцветни, поради липса на хемоглобин, и съдържат ядро. Те включват лимфоцитите, дендритни клетки, моноцити, неутрофили, еозинофили и базофили, наречени левкоцити.

Базофили
Тип на гранулоцити (бели кръвни клетки) в кръвта.

БЦЖ (BCG – Bacille Calmette-Guérin)
Атенюирани Mycobacterium туберкулоза се използват като специфична ваксина за туберкулоза и като адювант.

Б-лимфоцити (Б-клетки)
Вид лимфоцити, участващи предимно в антитяло-медииран имунитет. Те произвеждат антитела, които се свързват с микроби, циркулиращи в кръвта, така че те не могат да инфектират други клетки.

Ваксинален агент
Термин за описание на различните комбинации на агент, използван за имунизация. Те могат да бъдат моновалентни (антиген) или мултивалентни (няколко антигени) ваксини. Терминът „ваксина“ може да се използва взаимозаменяемо с ваксинален агент.

Вторичен имунен отговор
Капацитетът на имунната система на организма да помни срещата със специфичен антиген и да реагира по-бързо на антиген в по-късна среща.

Ваксинация
Метод за създаване на активен имунитет против инфекциозни болести, чрез въвеждане на ваксини в организма на човека.

Вродена имунна система
Компонент на имунната система, който се състои от набор от генетично кодирани отговори на патогени и не се променя или адаптира по време на жизнения цикъл на организма. Вроденият имунитет включва бързо мобилизирана защита, предизвикана от рецептори, които признават по-широк спектър от микроби. В контраст с адаптивния имунитет, не придобиват памет за по-добра реакция по време на втора експозиция на инфекция.

Ваксина
Препарат, получен от живи атенюирани (отслабени) или убити микроорганизми, техните токсини или антигени, който се прилага за създаване на специфичен активно придобит имунитет срещу определено заболяване.

Възпаление
Сложна защитна реакция на организма в отговор на увреждане на клетките и тъканите от различни патогенни фактори. Целта е да се елиминира вредния агент, да се ограничи увреждането, а след това да се възстанови тъканта до нормалното или близко до нормалното й състояние. To се характеризира с увеличаване на притока на кръв и влизането на левкоцити в тъканите, което води до подуване, зачервяване, повишена температура и болка.

Вазоактивни амини
Вещества, включително хистамин и 5-хидрокситриптамин, които увеличават съдовия пермеабилитет и контракцията на гладката мускулатура.

Вирулентност
Болестотворната сила на даден микроорганизъм, способноста на бактерии, вируси и др. да предизвикват заболяване.

Гамаглобулин
Серумни протеини, предимно имуноглобулини, които функционират като антитела и помагат на организма да се бори с инфекциите.

Генно инженерство
Преднамерена промяна на генетичен материал от намесата в генетичните процеси. Това включва въвеждането на чужда ДНК или синтетични гени в организма.

Гостоприемник
Жив организъм, който може да бъде заразен с инфекциозен агент при естествени условия.

Гранулоцити
Тип бели кръвни клетки (фагоцити), съдържащи цитоплазмени гранули (т.е. неутрофили, еозинофили и базофили).

Гранулом
Тъканно възелче, съдържащо пролифериращите лимфоцити, фибробласти и макрофаги, което се формира вследствие на възпаление в отговор на хронична инфекция или запазване на антиген в тъканите.

Добавено вещество
Вещества, добавяни към ваксини за инактивиране на вируси или бактерии, стабилизиране на ваксина, или запазване на ваксината, така че да остава силна с течение на времето. Примери на добавки кам ваксина – албумин, алуминиев хидроксид и алуминиев фосфат.

Доброволни имунизации
Имунизации, които не се изискват от закона.

Дендритни клетки
Антиген-представящи имунни клетки, които инициират имунния отговор чрез активиране на лимфоцитите и стимулират секрецията на цитокини. Дендритните клетки също така предотвратяват автоимунни реакции чрез инструктиране на Т-лимфоцитите да не реагират, или са толерантни към самия орган.

ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина)
Вид нуклеинова киселина, главен носител на генетичния материал на всички клетки и на ДНК-вирусите. Съдържа се основно в ядрата на клетките и най-често има формата на двойно верижна спирала.

ДНК ваксина
Ваксини, които често използват „гола“ ДНК (ДНК, която не е свързана с клетка или вирус), с инструкции за вземане на защитни антигени. Когато се инжектира ДНК от други клетки, след това се произвеждат защитни антигени.

Ефективност
Способността на ваксината за постигане на желания благоприятен ефект (и) в реални обстоятелства.

Ефикасност
Максималната способност на ваксината да произведе желания ефект.

Енцефалит
Възпаление на веществото на главния мозък, обикновено причинено от вируиси. Енцефалитът може да доведе до трайни мозъчни увреждания или смърт.

Енцефалопатия
Общ термин, описващ мозъчна дисфункция. Синдром при различни заболявания, при които на определен етап се въвлича и мозъка с характерните симптоми на количествени или качествени изменения на съзнанието, отпадна или възбудна неврологична симптоматика.

Ендемичен
Свързан с определена местност, болестотворен причинител или болест, които постоянно съществуват в тази област.

Епидемичен
Появата на болестта в рамките на определен географски район или население, което е в повече от нормалното ниво за дадено заоболяване.

Епидемиология
Клон на медицинската наука, който се занимава с честотата, разпределението и контрола на заболяванията в дадена популация; видове фактори които контролират наличието или липсата на заболяване или патоген.

Естествена инфекция
Инфекция или заболяване, причинено от бактерии или вируси, намерени в естествена среда, като например морбили или варицела.

Ешерихия коли
Бактерия, която се използва в областта на общественото здраве като индикатор на фекално замърсяване (на вода или храна) и в областта на медицината и генетиката като изследователски организъм. E. Coli се появява в различни щамове, които могат да живеят безвредни в червата или да произвеждат токсин, причиняващ чревна болест.

Ензими
Сложни протеини, произведени от живи клетки и катализиращи специфични биохимични реакции.

Едем
Подуване на тъкан (oток), причинено от ненормално натрупване на течност в тъканите.

Eндогенен
Произлизащ отвътре, развиващ се вследствие на вътрешни причини, т.е. образуващ се в организма.

Ендотоксин
Токсини, който се освобождават при разрушаването на патоненни грам-отрицателни бактерии. Представлява липополизахариди от клетъчната стена. Предизвиква повишаване на температурата, хипотония и други клинични симптоми.

Еозинофили
Определен вид бели кръвни клетки (левкоцити). Еозинофилите обезвреждат и отстраняват чужди за организми белтъци.

Еритема
Зачервяване на кожата поради хиперемия (приток на еритроцити в тъканните пространства).

Еритропоеза
Производство на еритроцити.

Екзотоксин
Патогенен белтък (токсин), отделян от бактерии.

Eксудат
Екстраваскуларна течност (материали, излезли от кръвоносните съдове), съдържаща белтъци, клетки и клетъчни остатъци, която се натрупва по тъканите по време на възпаление.

Жива ваксина
Ваксина, съдържаща живи, отслабени бактерии или вируси, които индуцират активен имунитет.

Жлеза
Жлезата е орган (клетка или група от клетки), който произвежда химични вещества като хормони, ензими и др.

Заразност
Възможността за разпространение на болестта, да се предава от човек на човек чрез пряк или непряк контакт.

Заболеваемост
Броят на новите случаи на заболяване в населението за определен период от време.

Задължителна имунизация
Имунизации, които се изискват от закона.

Идеопатичен
Термин, описващ заболяване от неизвестна причина.

Имунитет
Устойчивост срещу заболяване, невъзприемчивост на организма към причинителя на заболяването. Бива вроден и придобит, естествен и изкуствен, клетъчен и хуморален и др.

Имунизационен календар
Имунизационен календар е утвърдената хронологична схема за имунизация и реимунизация на различни възрастови групи население. В България едни от задължителните ваксини са тези против хепатит, туберкулоза, полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш.

Имуногенност
С термина имуногенност се означава способността на антигените да индуцират (предизвикват) изграждането на специфичен имунитет в организма.

Инактивирана ваксина
Ваксина, направена от инфекциозен агент, който е инактивиран или убит (без засягане на антигеничност), която дава възможност за активна имунизация.

Инкубационен период
Времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци или симптоми на заболяването. При различните заболявания този период е с различна продължителност и зависи от причинителя на болестта, засегнатия организъм, начина на проникване на причинителя в организма и др.

Индурация
Уплътняване и втвърдяване на тъкани, причинено от възпаление. Тя често е признак на инфекция; засегнатата кожа и други меки тъкани могат да бъдат червени, удебелени и болезнени.

Имуноглобулин Е (IgE)
Kлас на антитела, които участват в алергични реакции.

Имуносупресори
Лекарствени средства, които потискат естествения, имунния отговор на организма.

Имунизация
Имунизация e синоним на ваксинация. Метод на създаване на имунитет с цел специфична профилактика против различни причинители, при кoйто в организма се внасят убити или нисковирулентни живи микроорганизми, или части от техните клетки, с цел имунната система да изработи защитни антитела без да се стига до болестно състояние. При последващ контакт с тези микроорганизми организмът ги разпознава бързо и започва да ги атакува.

Имуноглобулин
Плазмен белтък, който функционира като антитяло. Защитни белтъци, които разпознават и свързват чужди за организма макромолекули (антигени), след което ги бележат и предават на фагоцитите за разрушаване. Имуноглобулините се синтезират от плазмени клетки, произлизащи от Б-лимфоцитите. Известни са пет класа имуноглобулини.

Имунология
Наука, изучаваща имунитета, имунния отговор на организма срещу различни агенти и физико-химичните основи на имунните реакции.

Интра
Представка, обозначаваща вътре. Интрадермален, интравенозен, интрамускулен и др.

Интрадермален
Вътрекожен. Интрадермална инжекция – когато лекарството или веществото се поставя в горните слоеве на кожата (дермата).

Имунен комплекс
Комплекс на антитела, свързан антиген, който може да съдържа и допълнителни компоненти.

Имуногенен
Всяко вещество, което предизвиква имунен отговор. Докато всички имуногени са антигени, не всички антигени са имуногени.

Интерферони (IFN)
Интерфероните са естествени химически приносители, или цитокини, които играят важна роля в имунния отговор на тялото към чужди патогени – особено вируси и ракови клетки. Като част от неспецифичната имунна система, интерфероните действат в ранните фази на вирусната инфекция, преди да започне производството на антитела.

Интерлевкини (IL)
Цитокин, който има важно значение в имунните реакции. Интерлевкините са главните участници в развитието на имунния отговор срещу микроорганизми и тумори. Те са основни компоненти във възникването и прогреса на възпалителните реакции.

Клетъчен имунитет
Имунни реакции, които са медиирани от фагоцитиращи клетки на имунната система, а не от антитела или други хуморални фактори. Отнася се до Т-клетъчни медиирани имунни реакции.

Комбинирана ваксина
Ваксина, която се състои от две или повече отделни имуногени, физически обединени в един единствен продукт. Комбинираните ваксини имат за цел да предотвратят няколко различни заболявания, или да предпазват срещу няколко щама на един инфекциозен агент, който причинява същото заболяване. Един пример на комбинирана ваксина е дифтерия-тетанус-коклюш ваксина.

Консерванти
Химически добавки, които се използват за предотвратяване на бактериални и гъбични замърсявания във ваксините.

Клонинги
Клонингът е точно генетично копие на жив организъм.

Клетки-убийци
Вид лимфоцити, от решаващо значение за имунната система. Те унищожават таргетните клетки.

Колони-стимулиращи фактори (CSF)
Факторите, които се свързват с рецептори върху повърхностите на хемопоетичните стволови клетки и са причина клетките да се размножават и диференцират в специфичен вид кръвни клетки.

Локална реакция
Ограничена реакция, която се проявява в точката на входа на заразяване на организма или на инжекция. Също известна като реакция на мястото на инжектиране.

Лимфоцити
Вид бели кръвни клетки, участващи в имунната система. Има две основни категории, Т-клетки и Б-клетки. Лимфоцитите са неразделна част от защитните сили на организма, тъй като те са много специфични за антигени. Свързани са с микроби, туморни клетки, трансплантация, алергии и тъкани атакувани при автоимунните заболявания.

Лимфните възли
Малки, заоблени структури (жлези) в лимфната система, които съдържат колекция от лимфоцити (вид бели кръвни клетки), свързани към лимфните съдове. Te филтрират вредните микроби и токсини и помагат при борба с болестта. Лимфните възли може да се увеличат, когато организма води активна борба с инфекциите.

Лимфа
Това е течност, като плазмата в кръвта, която съдържа лимфоцитите на имунната система и циркулира в лимфната система.

Лангерхансовите клетки
Те са дендритните клетки (антиген-представяне на имунните клетки) на кожата и лигавицата.

Левкоцити
Бели кръвни клетки, които включват неутрофили, базофили, еозинофили, лимфоцити и моноцити. Те са клетки на имунната система, които участват в защитата на организма от инфекции и чужди тела.

Лимфаденопатия
Увеличени лимфни възли.

Минимални интервали за ваксини
Минималният период от време, което трябва да мине преди следващата доза от същата ваксина се прилага с цел да се гарантира, че имунната система има време да отговори ефективно на първата доза.

Макрофаги
Голeми клетки, извършващи фагоцитоза т.е. премахват вредните микроби от тялото. Различават се кръвни макрофаги и тъканни макрофаги.

Мастоцити
Големи клетки в съединителната тъкан, които посредничат при алергични реакции. Мастоцитите играят важна защитна роля в заздравяването на раните и защита срещу патогени.

Mоноклонални антитела
Антитела, получени от една единствена клетка, използват се срещу специфичен антиген като ракова клетка.

Мутация
Процес, при който микроб или организъм претърпява трайна промяна в наследствения материал. Когато вируси или бактерии мутират вече не сe откриват от имунната система и стават резистентни към прилаганите ваксини и лекарства.

Мегакариоцити
Клетки в костния мозък отговорни за производството на тромбоцити, които са необходими за нормалното съсирване на кръвта.

Моноцит
Вид левкоцити, сравнително големи клетки, откриват се в кръвта с фагоцитарна функция.

Мононуклеарна фагоцитарна система
Система, съставена от макрофаги, които имат способността да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Намира се в слезката, черния дроб, лимфните възли и др.

Нежелано събитие след имунизация
Нежелана реакция или всякакви неочаквани лекарствени прояви при пациент, настъпили след имунизация. Въпреки, че времева връзка съществува, причинно-следствената връзка не е задължително създадена с лечение или ваксина. Нежеланите реакции може да възникнат внезапно или се развиват с течение на времето.

Носителство
Наличието на потенциално причиняващи заболяването микроорганизъм в тялото на индивида, което не причинява заболяване при него, но може да доведе до заразяване на други хора.

Начин на предаване
Механизмите, по които инфекциозен агент се разпространява сред хората, включително преки и непреки методи.

Насочена имунизация
Имунизационна програма, насочена към определена група (и) или население.

Некроза
Локална смърт на тъкани в живия организъм, при което техните функции се прекратяват напълно. Може да се отнеся до смърт на клетката, тъкан или на целия орган.

Наивни лимфоцити
T-или B-клетки, които все още не са била активирани от среща с антиген.

Неутрофили
Вид бели кръвни клетки, основно циркулиращи фагоцити полиморфонуклеарни гранулоцити. Навлизат в тъканите в началото на възпалителния отговор и са в състояние да посредничат също антитяло-зависима клетъчна цитотоксичност.

Придобита имунна реакция
Устойчивост медиирана от лимфоцити, характеризираща се с антиген-специфичност и памет.

Причинност (каузална връзка)
Връзката между причината и последиците от нея. Ефект, като болест, може да има една или много причини, като рискови фактори, предразполагащи фактори, или отключващи фактори (напр. сърдечна болест се причинява от комбинация от фактори, включително генетични и поведенчески фактори).

Памет (имунологично)
Характеристика на придобитата имунна реакция на лимфоцитите при втора среща с даден антиген, произвеждащ вторичен имунен отговор; по-бърз, по-голям и по-дълготраен, отколкото на първичния имунен отговор.

Памет Т-клетки
Памет Т-клетки се създава по време на първичен имунен отговор, когато са се научили как да се преодолее нашественика, използват паметта, за да победят следващи инфекции.

Противопоказание
Противопоказанието е условие или фактор, който служи като основание да се държи на определено медицинско лечение напр. ваксиниране. Някои противопоказания са абсолютни, което означава, че няма основателни обстоятелства за извършване на курса на действие (напр. ваксиниране). Други противопоказания са относителни, което означава, че пациентът е с по-висок риск от усложнения, но тези рискове могат да бъдат компенсирани от други съображения, или смекчени от други мерки.

Професионални рискови групи
Хората, които работят в специфични кариери, които ги излагат на по-голям риск или увреждане.

Пандемия
Заболяване, засягащо или атакуващо населението на обширен район, когато разпространението на епидемия се разпространява по целия свят (например грипните пандемии).

Пасивен имунитет
Имунитет, придобити чрез прехвърляне на антитела (както чрез инжектиране на серум от лице с активен имунитет). Пасивния имунитет е ефективeн, но защитата като цяло е ограничена и намалява с течение на времето (обикновено след няколко седмици или месец). Например, майчините антитела се предават на кърмачето преди раждането. Тези антитела предпазват бебето през първите 4-6 месеца от живота.

Патоген
Специфичен причинител на болестта, като бактерия или вирус.

Потентност
Силата на лекарствените средства, за да се постигне желания ефект.

Превенция и промоция на здравето
Действия и мерки, които намаляват експозицията или други рискове, предпазват хората от разболяване, или разболелите от влошаване.

Първичен имунен отговор
Отговор от страна на имунната система при възникване на антиген за първи път. Първичната реакция на имунната система се състои от основни IgM антитела и производство на имунологична памет.

Първичен имунен отговор
Имунна реакция, която възниква при първата среща на наивни лимфоцити с даден антиген.

Път на въвеждане
Методът, по който ваксината (лекарството) се въвежда в тялото. Има пет начина на приложение: интрамускулно, подкожно, интрадермално, интраназално, орално.

Предаване
Способността на болестта да се предава от заразено лице или група, които са били инфектирани. Инфекциозно заболяване може да се предава: по въздушно-капков път, при директен физически контакт, непряк контакт, фекално-орално предаване, храна или вода, чрез преносители като насекоми.

Памет Б и Т клетки
Б и Т клетки, които остават в организма след приключване на имунния отговор, за да се предотвратят бъдещи атаки от същия микроб.

Памет Б- клетки
Те се получават от активирани Б клетки специфични за даден антиген при среща по време на първичен имунен отговор. Тези клетки са дълго живущи и при нужда се делят бързо в отговор на повторна среща с антигена. Те остават в организма след приключване на имунния отговор, за да се предотвратят бъдещи атаки от същия микроб.

Плазматични клетки (плазмоцити)
Клетка на имунната система. Под влияние на антигенен стимул В-лимфоцитите се трансформират в плазматични клетки, които продуцират антитела. Антителата спомагат за разрушаването на микроорганизмите като се свързват за тях и ги правят по-достъпни мишени за фагоцитоза както и активират системата на комплемента.

Патогенен
Болестотворен, способен да причини заболяване.

Придобита имунна реакция
Устойчивост медиирана от лимфоцити, характеризираща се с антиген-специфичност и памет.

Пайеровите плаки
Част от червата, свързани с лимфоидна тъкан (GALT) и като отделни лимфоидни възли, главно в тънките черва.

Първични лимфоидни органи
Местата от където произхождат имунокомпетентни лимфоцити, т.е. костния мозък и тимуса при бозайниците.

Реимунизация
Поставяне на допълнителна доза след определен период от същата ваксина, чието предназначение е поддържане на имунитета срещу болестта във времето.

Реакция на мястото на инжектиране
Възпаление или увреждане на тъканите около мястото на инжектиране.

Реакция (реактогенността)
Локални и системни нежелани реакции, които следват непосредствено след, или в кратък период от време след ваксинация.

Резервоар
Всяко живо и неживо вещество в, или върху което инфекциозен агент може да живее и да се размножава, да служи като източник на инфекция.

Рисково поведение
Поведение, което увеличава вероятността, че дадено лице ще преживее дадено събитие, или може да бъде засегнато.

Регулаторни Т-клетки (Treg клетки)
Специални Т-клетки, които регулират или потискат имунните реакции, предотвратяват автоимунно заболяване, например.

Репликация
Процес, чрез който един организъм произвежда копие на самия себе си, например, начина, по който микробите се размножават.

РНК (рибонуклеинова киселина)
Вид нуклеинова киселина, която се среща във всички клетки (както в ядрото, така и в цитоплазмата) и пренася информация от ДНК до цитоплазмата, където участва в контрола на определени процеси в клетките (напр. в биосинтезата на белтъците). РНК се открива и в много вируси (РНК-вируси), където е носител на тяхната генетична информация.

Ретикулоендотелната система
Дифузна система, съставена от макрофаги, които имат способността да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Намира се в слезката, черния дроб, лимфните възли и др.

Реципиент
Приемател на клетки, тъкани или органи от донор при трансплантация, на кръв при кръвопреливане.

Специфична имунопрофилактика
Метод за създаване на изкуствен имунитет с цел предпазване от заразни болести.

Системен
Отнасящ се за цялото тяло.

Синдром на Гилен-Баре
Рядко неврологично заболяване, което се появява, когато имунната система на организма атакува периферните нерви в тялото, което води до загуба на рефлекси и временна парализа. Симптомите включват слабост, изтръпване, мравучкане и повишена чувствителност, разпространява се по тялото.

Сериозна нежелана реакция
Нежелана реакция, която води до смърт или застрашаваща живота, и води до хоспитализация или удължаване на болничния престой; също може да доведе до значителни увреждания или нетрудоспособност, вродена аномалия или дефект на раждане. Сериозните нежелани реакции трябва да бъдат предадени на властите и не са непременно поради ваксинация.

Серотипове
А рупа на микро-организми, съдържащи подобен набор от антигени.

Спорадичен
Болест или събитие, което се случва рядко и нередовно.

Системна реакция
Общи нежелани реакции като повишена температура, раздразнителност, умора, анорексия, повръщане, или периоди на прекомерен или неутешим плач след ваксинация. Тези реакции може да предизвикат загриженост в родителите и лекарите, но повечето от тях са напълно обратими и нямат трайни последици.

Субединица ваксини
Ваксини, които съдържат само част от целевия микроорганизъм.

Свръхчувствителност
Прекалено силен имунен отговор, което води до нежелани последици, например увреждане на тъкани или органи.

Стволови клетки
Мултипотентна клетка, от която произтичат диференцирани клетки.

Серологична реакция
Реакция за доказване на специфичен антиген или антитяло в кръвния серум, напр. реакция аглутинация, реакция за задържане на хемаглутинацията, реакция за свързване на комплемента (РСК) и др.

Серотерапия
Лечение със серуми, при което в организма се вкарват готови антитела, които неутрализират микроорганизмите или техните токсини. Различават се: антитоксични (противотетаничен, противодифтериен и др.), антибактериални (противоантраксен и противочумен) и антивирусни (против бяс, хеморагична треска) серуми.

T-лимфоцити (Т-клетки)
Вид лимфоцити, наречени така, защото те произхождат от костния мозък, но узряват в тимуса преди да бъдат пуснати в кръвния поток. Т-клетките са важни при контролирането на клетъчно-медиирани имунни реакции и развитието на B-клетки.

Tолерантност
Специфична имунологична липса на реакция или способността на организма да бъде по-малко чувствителен към вещество или антигени.

Токсоид/анатоксин
Модифициран или инактивиран бактериален токсин, който е загубил токсичността си, но запазил антигенните и имуногенните си свойства.

Токсин
Отровно вещество, продуцирано от микроорганизми, някои животни и растения.

Титър
Измерване на относителната сила на антитела или антисерум.

Тимус
Ендокринна жлеза, съставена от два дяла и разположена зад гръдната кост. Смята се за лимфоиден орган, произвежда лимфоцити и играе роля в имунните процеси в организма.

Усложнения
Медицинско състояние, което се развива по време на лечението, или курс на съществуваща болест, или медицинско състояние.

Универсална имунизация
Покритие на населението или сегмент от населението в света, обикновено с цел да се гарантира, че конкретен процент от населението (напр. 80 – 90%) е имунизиран.

Убийци Т-клетките
Клетките-убийци са вид на лимфоцити, които директно атакуват и убиват инфектираните клетки или други цели, включително туморни клетки и дори собствените тъкани.

Фагоцити
Бели кръвни клетки, способни да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Различават се два типа фагоцити: полиморфонуклеарни левкоцити (неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити) и макрофаги.

Фагоцитоза
Процес на поглъщане и разрушаване на чужди частици, микроорганизми, клетки и други от фагоцитите.

Хронични болести
Заболявания, които са устойчиви или рецидивират след определен период, често за цял живот. Хроничните заболявания могат да бъдат както сравнително леки като сенна хрема, така и сериозни като множествена склероза.

Хуморален
Терминът хуморален имунитет се използва за означаване на антитяло-медииран имунен отговор.

Хистамин
Вазоактивни амини присъстват в базофили и гранули на мастоцити, които след дегранулация, предизвикват повишаване на съдовия пермеабилитет и контракцията на гладката мускулатура. Освобождават се по време на алергични реакции.

Хромозоми
Част от ДНК, със спираловидна структурa, разположени в ядрата на всички клетки. Те съдържат наследствен генетичен материал. Съществуват 23 двойки хромозоми (46 общо).

Хепатит B и C
Това са вируси, които могат да бъдат предавани по полов път, или чрез контакт с кръв и други телесни течности, причиняват инфекция на черния дроб, което води до жълтеница и чернодробна недостатъчност.

Човешки имунодефицитен вирус (HIV)
Това е ретровирус, който причинява синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), заболяване, което разрушава способността на организма да се защити от инфекция и заболяване. Предава се от обмяна на телесни течности или кръвопреливане.

Хемаглутинин
Всяка молекула, която аглутинира еритроцитите.

Кръвообразуване
Производството на еритроцити, левкоцити и тромбоцити.

Целулит
Инфекции на кожата и съединителната тъкан, която се характеризира със зачервяване, подуване, топлина и болки. Може също да предизвика треска или студени тръпки.

Цитокини
Цитокините са нискомолекулни клетъчни хормони, отделяни от клетките на имунната система, които имат способността да регулират междуклетъчните взаимодействия.

Цитотоксичен
Убива клетките.

Червени кръвни клетки
Безядрена клетка с форма на двойно вдлъбнат диск, която съдържа предимно хемоглобин и чиято основна функция е транспорт на кислород.

Чревно асоциирана лимфоидна тъкан (GALT)
Включва Пайеровите плаки, организирани и изолирани лимфоидни възли в чревната лигавица субмукоза.