Това е бързата защитна система на организма, която започва да противодейства веднага след попадането на даден патоген. Тя включва комплекс от защитни механизми (клетки и молекули), чрез които се обезпечава възможността да се държи инфекцията под контрол, докато се активират факторите на придобития (адаптивния) имунен отговор. Тези бързо действащи механизми на ранната фаза на защита на организма често се означават като неспецифични, за разлика от подчертано високата специфичност, присъща на механизмите на придобития имунен отговор.
Ниската специфичност на механизмите на вродения имунитет е причина за неопределеността на целта, върху която те въздействат. Това е цената, която се заплаща за тяхното бързо действие и тя се изразява в това, че тези механизми не създават продължителна имунна защита срещу микроорганизма, който е индуцирал тяхното активиране. Тяхното действие е едно и също за всички патогени, независимо от техния вид. Освен това, на тях не е присъща и способността да създават имунна памет, която е основно качество на придобития имунитет. Ниската специфичност и липсата на памет обаче не намаляват значението на механизмите на вродения имунитет за защита на организма. Напротив, те имат животоспасяваща роля.
Освен това те имат и непосредствено отношение към създаването на придобития имунен отговор. Така например определени биологично активни вещества, произвеждани от клетките на вродения имунитет, играят незаменима роля в развитието на последващите събития, стоящи в основата на придобития имунен отговор.