Локалната имунна защита е от съществено значение за максималната защита на организма. В мнoгo cлyчaи локалният имунитет e cпocoбeн бeз cъщecтвeнo aнгaжиpaнe нa oбщия дa ocигypи пpeдпaзвaнeтo нa вътpeшнaтa cpeдa нa opгaнизмa oт различни чyжди aгeнти. Локалният имунитет е представен от три компонента, които осигуряват защита срещу проникването в организма на бактерии, вируси, гъби, паразити и др. Това са кожата, лигавиците и полезната чревна флора (млечно-кисели бактерии и бифидобактерии).
Един от елементите на локалния имунитет е специален имуноглоблин, т.нар. секреторен имуноглобулин А. Той се съдържа във всички лигавици в човешкото тяло – на дихателната система, пикочните пътища и червата.
Благодарение на защитните й механизми кожата успява да устои на неблагоприятното въздействие на опасните „нашественици“. Тя представлява най-големия по площ орган като същевременно в нея са концентрирани и най-голям брой клетки на имунната система. Известно е, че протичането на кожните реакции зависи до голяма степен от състоянието на локалната имунна защита.
Видове кожен имунитет
Имунитетът на кожата се разделя на неспецифичен и специфичен и включва различни имунокомпетентни клетки. Към неспецифичния имунитет се отнасят Лангерхансовите клетки и кератиноцитите, разположени в епидермиса (най-повърхностния слой клетки на кожата) и макрофагите, които се намират в дермата (съединителна тъкан). Специфичният имунитет на кожата е представен от левкоцити (бели кръвни клетки).
Кожен имунитет – механизъм
Проникването на микроорганизими през увредена кожа води след себе си поредица от взаимно свързани реакции, които имат за цел да предпазят организма от „нашествениците“. Увредените клетки на кожата започват да отделят простагландини (биологично активни вещества), които изпълняват ролята на медиатори (посредници). Отделените простагландини са сигнал за тревога, който активира макрофагите. Те от своя страна започват да унищожават проникналите в кожата агенти като допълнително произвеждат сигнални молекули, които активизират друг вид защитни клетки. Простагландините и макрофагите разширяват гладката мускулатура на кръвоносните съдове, при което се отделят голямо количество левкоцити. Като резултат от описаните реакции от страна на имунната система се получава зачервяване, оток и втвърдяване на засегнатия кожен участък като по този начин се предотвратява разпространението на инфекцията.
В случай, че имунната защита е недостатъчно активна микроорганизмите преминават в по-дълбоките слоеве на кожата и може периодично да подновяват микробните атаки. Поради тази причина ролята на имуностимулаторите за повишаване на локалния имунитет е от изключително значение. Те стимулират активността на имунните клетки като по този начин повишават локалната имунна защита.